"Менторс БГ" - Посланик на китайска стипендия в България

Интервю с Дейвид Мозер, заместник-декан на Академията „Йенчинг“ в Пекинския университет
Калоян Георгиев | октомври. 1, 2018

 

Дейвид Мозер е доктор по китаистика от Мичиганския университет. Специализира в областта на философията и китайската лингвистика. Между 1987-89 г. е гост-професор в Пекинския университет. Работил е по научни проекти на Мичиганския университет и Китайската академия на науките. Бил е директор по академичната част на програмата CET в Пекин. От 2018 г., Дейвид Мозер е заместник-декан на Академията „Йенчинг“ в Пекинския университет. Академията приема студенти на пълна стипендия за следващата учебна година до 07 декември 2018 г.

 

 

 

Идвате в Китай за първи път през 80-те. Какво Ви води в тази страна?

- Правилно, за първи път дойдох в Китай през 1987 г., точно тук в Пекинския университет. Участвах в студентски обмен, като в същото време превеждах една книга. Тогава започнах да изучавам културата и езика, което правя и до днес. До голяма степен на това посветих живота си.

 

Колко различен е Китай днес в сравнение с тогава?

- Разликите са огромни, особено в икономиката и инфраструктурата. От слаборазвита страна, за близо 40 години, Китай направи мащабни реформи, за да достигне до позиция на втора икономическа сила в света. Освен това, през 80-те години много ясно личеше, че страната се бори за идентичност, страда от различни комплекси и трудно се вписва в международния ред. Унижението на китайската нация от чуждите сили през вековете оказваше силно влияние върху самочувствието на хората и това се усещаше. Китай беше в процес на трансформация и следваше съветът на Дън Сяопин: „Крий истинските си намерения, докато назрее подходящият момент“. Днес това укрепване е факт и Китай се налага икономически, политически и културно.

 

 

Каква е ролята на Пекинския университет в китайското общество?

- Пекинският университет е първият „западен“ университет в Китай от гледна точка на облик и структура. Създаден е през 1898 г,, но през годините многократно е реформиран. В началото на 20-ти век, университетът е бил основен център на интелектуалния живот и науката. Също така, тук възниква „Движението от 4-ти май“ – кампания за модернизация на обществото, която отхвърля старото и предлага западния модел за развитие във всяка област.

Оттогава, Пекинският университет е притегателен център за интелектуалния елит. Много от големите имена в китайската наука и политика са преподавали или учили тук. Сред тях са Мао Дзедун, Ли Дажао, Ху Шъ, Бъртранд Ръсел и други. В днешни дни, възпитаник на университета е премиерът Ли Къцян. Университетът е на първо място по качество на образованието в Китай и е сред най-авторитетните в Азия. Студентите трябва да знаят това и да бъдат горди, че вървят по стъпките на гиганти.  

 

Какво могат да открият студентите в Китай, което го няма никъде другаде?

- От една страна, Китай е изключително плодородна почва за изследователи на историята и културата. Въпреки големия интерес, все още липсват мащабни изследвания в някои конкретни ниши, особено на езика. През вековете, Китай до голяма степен напредва самостоятелно, без особено влияние от Западния свят. Благодарение на това, тук са запазени уникални културни и философски традиции, които го различават от останалите страни. В някои отношения, разликите са толкова съществени, че Китай е разбиран погрешно. Животът тук поставя на изпитание всички наши разбирания за това какво е култура, политика и общество, как функционира семейството, какво сплотява социума. Това е вълнуващо. Студентите, които идват тук за една или две години си тръгват напълно променени, най-вече във вижданията им за живота.

От друга страна, Китай е важен геополитически фактор. Навлязохме във време, в което той влияе на всеки регион. Нуждаем се от хора, които разбират страната и психиката, за да улесняват сътрудничеството. Съвсем скоро, Китай ще може да влияе на процесите едностранно. Трябва да възпитаваме млади хора, които умеят да водят диалог и да създават партньорства на всички нива. Само така ще сме сигурни, че възходът на Китай ще бъде от полза за всички.

 

Могат ли вашите студенти да станат мост между Китай и техните страни на база опита и знанията, които им давате?

- Това е една от основните ни цели. Що се касае до политиката и икономиката, стараем се да ги запознаваме с различни гледни точки, за да са в състояние да градят сътрудничество в перспектива. Важно значение има обективността. За съжаление, някои медии на Запад създават погрешно впечатление за Китай и целите му в политически и икономически план. Същото е и в академичната общност. Противопоставяме се на това и вярваме, че студентите ни ще успеят да променят нагласите и да дадат възможност на света да чува истината.

Само така ще създадем продуктивни отношения с Китай. Независимо в какъв план, ако не разбираш отсрещната страна, не можеш да си сътрудничиш.

 

Какви са условията за прием в Академията „Йенчинг“?

- Отделяме много време за оценка на кандидатите. Това е важно за нас, тъй като всяка година интересът нараства. Получаваме отлични кандидатури от всички точки на света, които трябва да класираме по различни критерии. От значение е профилът на студентът – занимавал ли се е с Китай, в коя страна се намира и т.н. Определено държим да приемаме студенти от всички региони.

Към момента, повечето ни студенти са от Европа или Америка, тъй като броят на кандидатите там е по-голям. В бъдеще целим да приемаме повече студенти от Африка и Латинска Америка. Разбира се, приоритет е да увеличим и студентите от България.

 

По какви признаци класирате кандидатите?

- Повечето от тях имат отличен успех, талант и обществена ангажираност. Летвата е много висока. Въпреки това, лидерството и високият успех не са всичко. Всъщност, мнозинството от кандидатите са такива. Търсим хора, които да дойдат тук и по някакъв начин да променят научното поле, в което се развиват.

От друга страна, търсим студенти, за които академията ще се окаже решаваща при реализация на техните планове. С други думи, ще им даде шанс да постигнат нещо, което не биха постигнали в други условия. Точно за това не изискваме от студентите да владеят китайски език. Разбира се, някои от тях имат познания. 20 % от целия ни випуск са китайски студенти, но имаме и такива, които започват от нулата.

Отворени сме за хора, които показват креативност, вдъхновение и честно казано страст към това, с което се занимават. Трудно е да се определи, но го разпознаваш, щом го видиш. Интересуваме се от кандидати, които имат нетрадиционни идеи и подходи и работят между няколко дисциплини. Не знаем какво ще стане, когато дойдат в академията. Прилича на химически експеримент. Приемаме хора с различни интереси, приоритети и цели, поставяме ги на едно място и следим какво ще се случи. Светът се променя с огромна скорост и се нуждаем личности, които да се адаптират и да намират решения на проблемите в бъдеще.

 

Как измервате успеха на програмата?

- Следим къде се насочват студентите след завършване на академията. Друг важен елемент е доколко партнират помежду си, как времето, прекарано заедно се отразява на кариерата и успеха им. Разбира се, академията съществува от четири години и тепърва започваме да следим този процес.

Каква е визията Ви за развитие на академията?

- В близко бъдеще, искаме да постигнем по-голяма представителност и да увеличим броя студенти от някои страни и региони. Добър пример е Африка, където потенциалът е огромен, но все още интересът нисък. Друг приоритет е да приемаме повече личности с хуманитарен профил. Засега привличаме студенти с интереси в търговията, дипломацията и финансите, но Пекинският университет е най-силен в хуманитарните дисциплини – той води се Харвард, а не MIT на Китай. Университетът има сериозен ресурс в направления като философия, религия и изкуства, които се опитваме да оползвотворим.

В перспектива, целим да изградим по-силнии връзки между „Йенчинг“ и останалите академични структури. Смятаме, че синергията между академията и НПО сектора е полезна за всички. Разбира се, бихме желали да установим отношения с повече световни университети. Последно, но не по значение е да увеличим капацитета на академията да подпомага студентите в търсенето на стажове и други възможности в Китай.

 

Казват, че най-престижните университети не учат студентите как да си търсят работа, а как да създават такава. Вярвате ли в това?

- Разбира се, целим да изграждаме личности, които да създават изцяло нови академични и професионални пространства.

 

Какво е посланието Ви към младите хора в България, които биха искали да кандидатстват за програмата „Йенчинг“?

- Посланието ми е следното: бъдещето ви може да не е в Китай, но Китай ще бъде във вашето бъдеще. Дори да не посветите кариерата си на Китай, ще имате отношения с тази страна, с каквото и да се занимавате. България има традиционно приятелство и добри дипломатически връзки с Китай, откакто признава КНР през 1949 г. Перспективата за сътрудничество по различни проекти е сериозна, особено в контекста на „Един пояс, един път“.

Като наши студенти, получавате пълна стипендия за обучение, която включва годишни такси, пътуване и настаняване в Пекинския университет. Имате достъп до една чудесна среда, в която да развивате себе си и създавате отношения за цял живот. Шансът е налице, от вас зависи да се възползвате.